Bulgarian English
Ти си тук Начало » Новини » Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

20 декември 2017 г.

Сближаването в ЕС като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС – тенденции и перспективи

проф. д-р Ирена Илиева

И.д. директор на Института за държавата и правото при БАН


         Институтът за държавата и правото при БАН, Съюзът на икономистите в България и Българската асоциация по международно право организираха на 20 декември 2017 г. кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“.

    В кръглата маса взеха участие 28 учени и практици, сред които проф. д.ик.н. Методи Христов от Висшето училище по застраховане и финанси, проф. д-р Татяна Хубенова – Делисивкова – председател на Съюза на икономистите в България, проф. д-р Ирена Илиева - и.д. директор на ИДП при БАН, доц. д-р Денчо Георгиев – зам. председател на Българската асоциация по международно право, проф. д-р Стефка Наумова – ИДП, д-р Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, доц. дюн Живко Георгиев - декан на Юридическия факултет на УНСС, проф. Динко Динков - УНСС, проф. д-р Дарина Зиновиева – ИДП, проф. д-р Ганета Минкова – ИДП, съдия Сибила Симеонова, д-р Тони Димов – председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, гл. ас. д-р Цветанка Лозанова - ИДП, докторанти в ИДП, членове на Съюза на икономистите в България.

    Проф. Методи Христов направи презентация на тема „Финансивото бъдеще на ЕС“, в която представи сегашното състояние и перспективите пред ЕС. Доц. Денчо Георгиев се фокусира върху дискусионните въпроси и конкретни предложения, които да се формулират и представят за подпомагане на българското председателство на ЕС. Проф. И. Илиева критично оцени административния капацитет за използване на политиката на сближаване и акцентира върху конкурентноспособността и по-специално малките и средни предприятия. Г-н Димитър Нинов от Съюза на икономистите в България предложи да се съсредоточим върху вътрешните проблеми като сивата икономика, ниската събираемост на данъците и други области като здравеопазване и образование. Гл. ас. д-р Цветанка Лозанова направи изказване на тема „Политиката на сближаване след 2020 г. в контекста на Стратегическата програма на Съвета - 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.“. Проф. Динко Динков призова документа, който ще се изработи да се върне към ценностите на основателите на Общностите и най-вече към идеите на Жан Моне, които са позабравени от сегашните лидери на ЕС. Д-р Тони Димов постави проблема за започналата от Европейската комисия наказателна процедура срещу Полша.

    Основните идеи, които ще залегнат във финалния документ са насочени в следните направления:

  • Бюджетните средства на ЕС да се насочват само към изоставащите икономики, сред които е и българската;

  • Да се предложи въвеждане на прогресивност във финансиране на политиките на ЕС. Това означава вноските на държавите-членки в бюджета на ЕС да нарастват или спадат в зависимост от отклонение спрямо средната стойност на брутния национален продукт (БНП) на глава от населението
     

Какво конкретно може да направи България през своето председателство?

  • България би могла да подготви и внесе (евентуално заедно с други непосредствено заинтересовани страни от източна, централна и южна Европа), предложение в Съвета на ЕС за искане до Комисията по чл. 241 ДФЕС за това Комисията да направи проучвания и да изготви предложения за въвеждане на прогресивност по вноската на държавите членки на база БНД (чрез коефициент, отразяващ отклоненията от средните за ЕС стойности на БНД на глава от населението) и за реформи по финансирането на политиките на ЕС, така че те да бъдат съобразени с ценностите за равенство и солидарност и с целите за преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства (заложени в чл.174 ДФЕС и чл.175 ДФЕС).

  • По време на председателството си България може да работи с непосредствено заинтересованите страни за формулиране на основните параметри на реформите на политиките, които да залегнат в искането на Съвета по чл. 241 до Комисията.

    В резултат от обобщаване на изказаните мнения и становища ще бъде изработен документ, който ще бъде оповестен на сайтовете на Съюза на икономистите в България и на Института за държавата и правото при БАН.

Този сайт използва бисквитки (cookies) за улесняване на сърфирането. Като натиснете бутона "Разбрах" или като продължавате да ползвате този уеб сайт (включително затваряйки това съобщение), Вие потвърждавате, че сте прочели и се съгласявате с употребата на "бисквитки".Съгласен съмНаучете повече
https://ipn-bg.org/inner.php/ajax