История

Още от самото основаване на Българската академия на науките нейната дейност се съсредоточава в три клона: историко-филологически, философско-обществен и природо-математичен. Правните науки са съществена част от философско-общественото направление на научни изследвания на академията, неизменно присъстват и заемат важна част от тях.

 

В заседанието на 8 май 1947 г. на философския и правно-стопански клон на БАН е разгледано писмо от академиците проф. Стефан Баламезов и проф. Петко Стайнов, с което те поставят въпроса за създаване на Институт за проучване на Конституцията. Управителният съвет на БАН взема решение да се основе Правен институт при академията, като в него бъде обособена секция по конституционно право. На 8 декември 1947 г. за ръководител на Института е определен акад. Стефан Баламезов. От началото на 1948 г. новосъздаденият Правен институт започва да функционира с одобрен научноизследователски план.

 

Първоначално Институтът се намира в два кабинета на четвъртия етаж в сградата на Софийския университет. В единият се помещавала библиотеката, която днес наброява 33 370 тома. В началото щатните научни работници в Института са малобройни, нямало възможност да се сформират секции, но те работели с голям ентусиазъм. Тясна е връзката между учените, юристите-преподаватели в Софийския университет и изтъкнати практикуващи правници с научни интереси. В началото на съществуването на Института нещатните сътрудници са предимно от Юридическия факултет на Софийския университет. Десет години след създаването му в Института работят 35 учени и 12 специалисти-юристи в службата за документация на съдебната и арбитражна практика и на чуждестранното законодателство.

 

Основните направления на научната дейност през този период са следните:

 

Научни изследвания по теоретични въпроси, които се отпечатват като монографии, студии или в периодичните издания на Института. Сред тях най-важното, излизащо и до днес издание е сп. „Правна мисъл”;

Участие на научните сътрудници от Институт в създаването на проекти за нормативни актове, в обсъждането им, изготвяне на становища и предложения за усъвършенстване на българското законодателство;

Даване на консултации, мнения и становища по въпроси, които се поставят от практиката на правораздавателните и административни органи.

Ръководството на Института винаги се е стремяло да разработва актуална тематика. Тази линия на стратегическо научно планиране провеждат последователно директорите акад. Любен Василев, изтъкнати учени като проф. Живко Сталев, доктор хонорис кауза на Българската академия на науките; член-кореспондент Костадин Лютов; проф. Васил Мръчков, проф. Веселин Каракашев, проф. Емил Константинов; проф. Кино Лазаров; проф. Цветана Каменова, ст. н. с. д-р Красен Стойчев и проф. Поля Голева, както и сегашният и. д. директор ст. н. с. д-р Веселин Цанков.

 

След смъртта на акад. Л. Василев директори на Института са били както следва:

 

1972 г. – 1977 г. – проф. Живко Сталев

1977г. – 1982 г. – проф. Костадин Лютов

1982 г. – 1989 г. – проф. Васил Мръчков

1989 г. – 1991 г. – проф. Веселин Каракашев

1992 г. – 1994 г. – проф. Емил Константинов

1994 г. – 1995 г. - проф. Кино Лазаров

1995 г. – 2006 г. – проф. Цветана Каменова

За кратко през 2006 г.– проф. Поля Голева и ст. н. с. д-р Красен Стойчев.

2006 г. - 2010 г. – проф. д-р Веселин Цанков

През 2011 г. ИДП се ръководи последователно от доц. Велина Тодорова, заместник-директор и проф. Цветана Каменова, и.д. директор.

От 15.11.2011 г. за директор на ИДП е назначена доц. д-р Велина Тодорова

 

 

 

 

Историята на института и на българската правна наука са белязани от големите учени, работили в него:

 

Академик Стефан Баламезов – изключителен ерудит и конституционалист, автор на тритомен курс по конституционна право, ползван от поколения юристи;

Академик Петко Стайнов – най-големият български административист, учен със световно признание и известност;

Академик Любен Василев – класик на българското гражданско право, с чието име се свързва най-често името на Института, подготвил поколения от талантливи учени-юристи;

Академик Стефан Павлов – виден теоретик на българското наказателнопроцесуално право;

Член-кореспондент Костадин Лютов – крупен специалист в областта на наказателното право;

Проф. Петко Радойнов – доктор на юридическите науки, който разработи още през 70-те години на миналия век важни теоретични проблеми на международното публично право, включително нарастващите по значение въпроси на теорията на международните организации.

Проф. Любомир Попов – един от най-големите български цивилисти с международна известност, посветил голяма част от изследванията си на договорната отговорност.

Проф. Живко Сталев – доктор хонорис кауза на Българската академия на науките, виден специалист в областта на гражданското процесуално право, автор на повече от 300 научни труда, издадени у нас и в чужбина, част от които в други области на правото: гражданско, семейно и търговско право; международно частно право; трудово право; административно и конституционно право, обща теория на правото.

В Института са работили талантливи учени, които не са вече между живите като: ст. н. с. ІІ ст. Александър Рачев, проф. Борис Бъров, проф. Венеци Бузов, проф. Любомир Попов, ст. н. с. ІІ ст. Люсиен Топалова, ст. н. с. ІІ ст. Симеон Джелепов, ст. н. с. ІІ ст. Огнян Вартоломеев, ст. н. с. ІІ ст. Цветан Цветанов, ст. н. с. ІІ ст. Илко Ескенази, проф. Радка Радева, проф. Нено Неновски, н. с. Симеон Хинов, акад. Любен Василев, ст. н. с. ІІ ст. Никола Манчев, доц. Никола Каменов, ст. н. с. ІІ ст. Сава Пенков и др.

 

През 70-те и 80-те години на миналия век институтът се разраства като поема и извършва все по-голям брой изследователски задачи, възложени му от държавните органи. Паралелно с това се правят и първите опити за отваряне към Западна Европа: провеждани са периодично българо-френски и френско-български правни дни, изпращат се учени от института на специализации в институтите „Макс Планк” в Германия и в институтите на Националните центрове за научни изследвания на Франция и Италия.

 

Институтът поставя най-високите изисквания по онова време относно правната и езикова подготовка на младите учени - кандидати за научна работа. Ръководителите на ИПН имали разбирането, че без солидни сравнителноправни проучвания трудно може да се правят правни изследвания. Годините между 1973 – 1988 г. са известни като период на съществуването на Единния център по науките за държавата и правото. В резултат на интеграцията между Института за държавата и правото при БАН и Юридическия факултет на Софийския университет през този период сътрудниците на Института са фактически редовни преподаватели в Юридическия факултет. Институтът продължава да води самостоятелен научен живот.

 

През този период в Института израстват кариерно плеяда талантливи учени-юристи, които понастоящем са преподаватели в юридическите факултети, висши служители в държавната администрация, политици, конституционни съдии и др.

 

Началото на демократичните промени (през 1990 г.) в България заварват Института с най-големия си персонален състав от 76 души, от които около 15 души административен персонал и юристи-специалисти. В онзи период се откриха други възможности за реализация на учените от Института и много от тях се отдават на различни от научната кариери. Някои избират политиката, други се ориентират към консултантска дейност и участие в търговски дружества, трети полагат основите на редица извънстолични юридически факултети и отдават първостепенно внимание на преподавателската си дейност.

 

Институтът е сред най-малобройните в системата на Българската академия на науките, но продължава да отстоява позициите си в развитието на правната наука у нас.