Bulgarian English
You are here Home » Home » Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

Кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“

20 декември 2017 г.

Сближаването в ЕС като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС – тенденции и перспективи

проф. д-р Ирена Илиева

И.д. директор на Института за държавата и правото при БАН


         Институтът за държавата и правото при БАН, Съюзът на икономистите в България и Българската асоциация по международно право организираха на 20 декември 2017 г. кръгла маса на тема „Сближаването в ЕС като централен приоритет на българското председателство: предложения за реформа на финансирането на политиките на ЕС“.

    В кръглата маса взеха участие 28 учени и практици, сред които проф. д.ик.н. Методи Христов от Висшето училище по застраховане и финанси, проф. д-р Татяна Хубенова – Делисивкова – председател на Съюза на икономистите в България, проф. д-р Ирена Илиева - и.д. директор на ИДП при БАН, доц. д-р Денчо Георгиев – зам. председател на Българската асоциация по международно право, проф. д-р Стефка Наумова – ИДП, д-р Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, доц. дюн Живко Георгиев - декан на Юридическия факултет на УНСС, проф. Динко Динков - УНСС, проф. д-р Дарина Зиновиева – ИДП, проф. д-р Ганета Минкова – ИДП, съдия Сибила Симеонова, д-р Тони Димов – председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, гл. ас. д-р Цветанка Лозанова - ИДП, докторанти в ИДП, членове на Съюза на икономистите в България.

    Проф. Методи Христов направи презентация на тема „Финансивото бъдеще на ЕС“, в която представи сегашното състояние и перспективите пред ЕС. Доц. Денчо Георгиев се фокусира върху дискусионните въпроси и конкретни предложения, които да се формулират и представят за подпомагане на българското председателство на ЕС. Проф. И. Илиева критично оцени административния капацитет за използване на политиката на сближаване и акцентира върху конкурентноспособността и по-специално малките и средни предприятия. Г-н Димитър Нинов от Съюза на икономистите в България предложи да се съсредоточим върху вътрешните проблеми като сивата икономика, ниската събираемост на данъците и други области като здравеопазване и образование. Гл. ас. д-р Цветанка Лозанова направи изказване на тема „Политиката на сближаване след 2020 г. в контекста на Стратегическата програма на Съвета - 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.“. Проф. Динко Динков призова документа, който ще се изработи да се върне към ценностите на основателите на Общностите и най-вече към идеите на Жан Моне, които са позабравени от сегашните лидери на ЕС. Д-р Тони Димов постави проблема за започналата от Европейската комисия наказателна процедура срещу Полша.

    Основните идеи, които ще залегнат във финалния документ са насочени в следните направления:

  • Бюджетните средства на ЕС да се насочват само към изоставащите икономики, сред които е и българската;

  • Да се предложи въвеждане на прогресивност във финансиране на политиките на ЕС. Това означава вноските на държавите-членки в бюджета на ЕС да нарастват или спадат в зависимост от отклонение спрямо средната стойност на брутния национален продукт (БНП) на глава от населението
     

Какво конкретно може да направи България през своето председателство?

  • България би могла да подготви и внесе (евентуално заедно с други непосредствено заинтересовани страни от източна, централна и южна Европа), предложение в Съвета на ЕС за искане до Комисията по чл. 241 ДФЕС за това Комисията да направи проучвания и да изготви предложения за въвеждане на прогресивност по вноската на държавите членки на база БНД (чрез коефициент, отразяващ отклоненията от средните за ЕС стойности на БНД на глава от населението) и за реформи по финансирането на политиките на ЕС, така че те да бъдат съобразени с ценностите за равенство и солидарност и с целите за преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства (заложени в чл.174 ДФЕС и чл.175 ДФЕС).

  • По време на председателството си България може да работи с непосредствено заинтересованите страни за формулиране на основните параметри на реформите на политиките, които да залегнат в искането на Съвета по чл. 241 до Комисията.

    В резултат от обобщаване на изказаните мнения и становища ще бъде изработен документ, който ще бъде оповестен на сайтовете на Съюза на икономистите в България и на Института за държавата и правото при БАН.

This website uses cookies to improve user experience.
https://ipn-bg.org/inner.php/en/ajax