От 11 до 14 юни 2015 г. в к.к. Слънчев бряг
От 11 до 14 юни 2015 г. в к.к. Слънчев бряг бе проведена Петата национална конференция на докторантите в областта на правните науки.
Провеждането на тези конференции става по инициатива на Института за държавата и правото при БАН. Известно е, че този институт има добро име на национален център за обучение на докторанти в областта на правните науки. Известно е също, че въпреки ниските възнаграждения на учените от БАН в института за всеки обявен конкурс за асистент кандидатстват около 10 дипломирани юристи. Към различните форми на обучение в докторантура проявяват интерес не само млади юрист, но и добри професионалисти, които са утвърдени вече в практиката като съдии, прокурори и адвокати.
В конференцията взеха участие 45 докторанти от Института за държавата и правото и юридическите факултети в страната.
В словото си при откриването на конференцията директорът на ИДП проф. дюн Цветана Каменова отбеляза, че всяка година се увеличава броят на кандидатите, изпратили заявка за участие. Както и през други години, в конференцията участваха представители на почти всички юридически факултети в страната, най-многобройни наред с домакините бяха представителите на Софийския университет и на Пловдивския университет.
Участниците в конференцията заседаваха заедно, но докладите им бяха обособени в четири секции в зависимост от областта, в която работят, а именно: гражданскиправни науки, публичноправни науки, международноправни и наказателноправни науки.
Докладите в областта на гражданскоправните науки бяха изнесени на заседанието на секцията, ръководена от доцент д-р Григор Григоров, Председател на Научния съвет на института. Изслушани бяха осем доклада на докторанти от ИДП при БАН и от Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети. Всеки от докладчиците представи своя доклад в рамките на около 10 минути, след което се проведе оживена дискусия. Особен интерес предизвикаха докладите на докторанта Мартин Бъбаров относно проблемите и предизвикателствата пред хармонизацията на дружественото право на ЕС, на докторанта Ивайло Василев - по въпроса за вписването на молба на кредитор на наследодателя или на заветник за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя, и на докторанта Георги Минов - във връзка със задължението на лизингодателя за предаване на лизинговия обект.
В панела по наказателноправни науки бяха представени седем доклада по актуални теми в областта на материалното и процесуалното наказателно право. В своя доклад на тема „Кибертероризмът като сериозна заплаха за човечеството“, докторантът в СУ „Св. Кл. Охридски“ Гентиан Кочи акцентира върху основните проблеми при превенцията на компютърните престъпления. Наталия Иванова, докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“ в доклада си на тема „Наказателноправна закрила на правосъдието в Република България“ се спря на съставите на престъпления против правосъдието. Широка дискусия предизвика докладът на Димитър Младенов, докторант в Института за държавата и правото, на тема „Липсата на независимост на съдебните заседатели в наказателния процес“. Предвид обнародваните на 9 юни т.г. изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, като особено актуална се очерта и темата „Мерки за процесуална принуда, постановявани от съда на досъдебната фаза“, доклад по която беше представен от Петя Константинова – докторант в ПУ „Паисий Хилендарски“. Интересни становища, обосновани въз основа на сравнителноправен анализ, сподели Станислава Начева – докторант в Института за държавата и правото, в доклада си на тема „In dubio pro reo или тълкуване на съмненията в полза на обвиняемия“. Множество въпроси и споделяне на становища предизвика докладът на докторанта в Института за държавата и правото Ваня Илиева, на тема „Проблеми при доказването на отрицателни факти в наказателния процес“. Последният доклад на тема „Определенията на съда по чл.306, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК – правна същност и инстанционен контрол“ беше представен от Аделина Хаджийска – докторант в Института за държавата и правото. В последвалата оживена дискусия по темите на докладите взеха участие докторантите не само от областта на наказателноправните науки, но и от останалите области на правото, предвид интердисциплинарността на част от темите и полезността на всички тях за всеки практикуващ юрист. Дискусията бе ръководена от доцент д-р Екатерина Салкова, ръководител на Секцията по наказателноправни науки в ИДП.
Секциите по публичноправни науки и по международноправни науки бяха ръководени от проф. дюн Цветана Каменова, директор на Института за държавата и правото и ръководител на Секцията по международноправни науки.
Най многобройни бяха участниците в секцията по публичноправни науки. Това бе нормално, тъй като в работите им бяха застъпени както проблеми на конституционното право, така и на теорията на правото, на административното и данъчното право. Обсъдени бяха: правната уредба на омбудсмана в нашето конституционно право – от докторантката Наташа Ценева от ПУ „П. Хилендарски“, идеята за политическо представителство в труда Левиатан на Томас Хобс – от Александра Ковачева от ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“; различни проблеми на административното право, свързани със здравното осигуряване – Момчил Мавров (ПУ „П. Хилендарски“), Антония Илиева (ПУ „П. Хилендарски“), електронно правителство и местно самоуправление – Михаела Доцова (СУ „Св. Кл. Охридски“), Константин Григоров (ИДП), Валентин Каменов (СУ „Св. Кл. Охридски“), Калина Георгиева (СУ „Св. Кл. Охридски“); административни и ревизионни актове – Недялка Петрова (ПУ „П. Хилендарски“), Стефка Кемалова (ПУ „Кл. Охридски“); специални юрисдикции и прилагане на АПК – Ирина Палева и Милка Ламбева (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“).
В секцията по международноправни науки ударението бе поставено на няколко тематични области: бъдещата реформа на Съвета за сигурност, прекратяването на международните договори; Европейската интеграция и произтичащите от нея проблеми, международноправно положение на държавите от Западните Балкани.
По повод на реформата на Съвета за сигурност (СС) докторантът от ЮЗУ „Н. Рилски“ Еньо Савов се спря на дискусиите, които се провеждат през последните десет години на различни форуми в тази универсална международна организация. По време на дискусията се установи, че реалната политика и позициите на постоянните членки на СС се разминават с пожеланията на изследователите в областта на международното право. Във връзка с действието на международните договори Виктор Серафимов (ЮЗУ „Н. Рилски“) изрази позиция по актуални въпроси за практиката на нашата страна, във връзка с участието на България в ЕКПЧ докторантката от ПУ „П. Хилендарски“ Мария Христозова изложи мисли за понятието за спrаведлив процес според чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, а Владимир Вълев и Петър Василев от ПУ „П. Хилендарски“ анализираха европейската заповед за арест и правото на свободно движение. Стоян Мемцов и Станислав Станев, също от ПУ „П. Хилендарски“, посветиха своите научни съобщения на международноправните проблеми на държави от Западните Балкани.
Представените на конференцията научни съобщения се публикуват в сборниците „Научни трудове на ИДП”, а участниците получават сертификати от Института за държавата и правото и Центъра за обучение при БАН.
В заключение, 45-те участника в конференцията изказаха своето задоволство от ежегодното провеждане на този научен форум, организиран от ИДП при БАН и възможността да обменят идеи не само по темите на изнесените доклади, но и по темите на подготвяните от тях дисертационни трудове.
