Ти си тук
Начало »
Новини »
Предаването "Радиокафе" с водещ А. Торошанова, посветено на ИДП в борбата срещу домашното насилие
Българското обществото не е излязло от патриархата
Радиокафе гостува на Института за държавата и правото при Българска академия на науките. По повод 25 ноември и научно-приложната конференция на ИДП по повод Mеждународния ден за елиминиране насилието срещу жени, говорим за реформата на защитата от домашно насилие, съдебната практика и какви са общите проблеми на борбата срещу домашното насилие в Европа. И още: какви изисквания поставя Европейския съд за защита правата на човека пред българската държава с оглед гарантиране на човешките права? Познава ли българският съд международните стандарти за защита правата на човека?
Ето и участниците:
"Доволна съм от конференцията - интердисциплинарен диалог, има много предложения, много икономически аспекти, психологически изследвания. Проблемът се разгледа от различни аспекти.
Общите проблеми в Европа са много, но първо са изнасилванията. Много държави още изискват жертвите да го доказват. Една на всеки 20 жени са били жертва към 2014. Друго е домашното насилие. След 2019 има нарастване на фемицид - в Българията са над 20 убитите жени годишно. В 2022 всяка втора млада жена е била подложена на кибернасилие. То е трудно да се пребори, засяга активните жени, това е тежко посегателство над демокрацията. И последно - жените с увреждания.
Институтът предложи по-широк кръг от лица, които да търсят защита от домашно насилие. Превенцията е голяма липса - няма устойчиви програми, кампании. Сякаш обществото ни не е излязло от патриархата, което е недопустимо за държава-член на ЕС в 21-и век. Мерките за защита са крайно недостатъчни, както и психологическата помощ. Това са недоизкоренени остатъци от патриархална среда, както и последици след затварянето при пандемията.
Трудно е жертвата да изложи на показ личната си сфера, има и случаи, необхванати от закона, както ЛГБТИ+. Жертвите трябва да знаят и търсят своите права. Иска се много работа и компании, които да се подкрепят от държавата."
Гл. ас. адв. Петър Топуров:
"Проектът е обвързан с научни изследвания, които да бъдат представени пред колеги учени. Представих международните стандарти и отговора на българския законодател. Студията ще бъде със свободен достъп в сайта на ИДП. Дори и хора без юридическо образование да могат да се запознаят. Всеки акт на домашно насилие има потенциала да засегне основните права на човека - на живот, на лична сфера, забраната за дискриминация, не можем да ги изброим. Самото посегателство трябва да има конкретна тежест.
ЕСПЧ не дава готови разрешения, а формулира принципни положения. Задължения за активност от страна на държавата - създаване на правна уредба. Тя е свързана с всеки орган на държавата. Тя има и задължение да не накърнява тези права. Тази година най-после бе реформиран закона за домашното насилие, бе създадена правна рамка, но останаха няколко проблема, не е гарантирано равенството в третирането от страна на законодателя. Има несвоевременност, липса на оценка на риска, на достатъчен капацитет в държавните органи.
Реформата успя да проведе голяма част от стандартите на ЕСПЧ. Като общество не успяхме обаче да осигурим равната защита на еднополовите двойки. Всяка личност заслужава еднаква защита. Много често домашното насилие е извършено на 4 очи и невинаги е физическо. Специалният закон създава мерки за предотвратяване на бъдещи посегателства. Прекомерното изискване към пострадалия за детайли, ограничава получаването на защита."
адв. Елка Пороминска:
"Целта на промените на ЗЗДН бе да разшири кръга на лицата, засегнати от домашно насилие. Измененията са 8, 2 са най-съществени. Нашата правна уредба не може да се разглежда извън тази на ЕС. За съжаление Истанбулската конвенция бе обявена за неконституционна от КС. Ние вървим след събитията. Необходимо е техническо време за конституиране на органи, да се изгради информационна система, както и да се измени правилника за прилагане на закона, да е налице координационен механизъм за действие.
Едно от най-важните изменения в ЗЗДН е увеличаването на срока за предявяване на молба до съда, от един на три месеца, по изключение - до шест. Знае се, че месечният срок беше кратък. Сроковете за насрочване на делото са до 1 месец, после съдът трябва да се произнесе по най-бърз начин. Решението може да се обжалва за седмица пред съответния окръжен съд/СГС, като неговото решение не подлежи на обжалване.
Но едно дело може да продължи до 2-3 години. Защитата трябва да е бърза и ефективна. Бързо трябва да е издаването на ограничителна заповед за незабавна защита (до 24 часа). Жертвите винаги трябва да се обръщат към адвокат, да не търпят и да не си скриват главата в пясъка. Особено ако става дума за деца."
Доц. Ева Касева:
"Статистиката е страшна, официална такава няма и това е страшното. 20 убити и над 350 - жертви от началото на годината. Домашната агресия срещу жени е обявена като пандемия в сянка. За 2019-20 според статистика на ЮНЕСКО, 40% от децата са преживели насилие в училище, 30% - в домашни условия.
В България правим опит за всеобхватна уредба с транспонирани директиви на ЕС, ЗЗДН, ЗЗД. Законът засяга и деца, присъствали на домашно насилие. В съдебната практика са определени съвместното съжителство и интимната връзка. Продължителността е спорна в публичното пространство - ако не са минали 60 дни, не е насилие ли?
В директиви на ЕС се уреждат правата на жертвите на домашно насилие. Имаме и закон за Европейската заповед за защита, тя е траспонирана. Има и директиви за сексуално насилие над деца и трафик на хора, които са транспонирани със закони. Установяват се и компютърните престъпления - кибертормоз и киберпрестъпления - към момента са предложения за всеобхватна уредба в ЕС. Има практика в Съда на ЕС за признаване на еднополов брак в рамките на ЕС."
Източник: Людмил Фотев, БНР,
