28 ноември 2018 г.
На 28 ноември 2018 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе конференция на тема: „БЪДЕЩЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА НА ЕС: бюджетът на ЕС за 2012-2027 г. и върховенството на правото – към демокрация или към отказ от ценностите на Съюза?“. Събитието се организира от Института за държавата и правото на БАН, Института за публична политика, Института за икономика и международни отношения, Съюза на икономистите в България и Българската асоциация по международно право.
При откриване на конференцията вицепрезидентът Илияна Йотова постави акцент върху условията, в които се формира Многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г. – излизането на Великобритания от ЕС и предстоящите европейски избори. Вицепрезидентът посочи, че липсва както конкретна визия за бъдещето на Европа, която трябва да се определи и през Многогодишната финансова рамка и нейните приоритети, така и ясно политическо послание в следващия бюджет на ЕС.
Илияна Йотова направи кратък преглед на представените от Европейската комисия приоритети в следващия седемгодишен бюджет и постави въпроса дали те отговарят на очакванията на европейските граждани. „Съществуват рискове от изместване на приоритетите и нарушаване на основните принципи, които формираха политическата общност, наречена ЕС“, изтъкна вицепрезидентът. По време на конференцията Илияна Йотова изрази опасенията си, че Европа върви към узаконяване на двойните стандарти. „Ако това се случи, няма как европейските граждани да бъдат убедени, че са пълноценна част от съюза“.
Вицепрезидентът подкрепи изразените позиции, че България е пропуснала шанса си по време на председателството на Съвета на ЕС да постави въпроса за отпадане на мониторинга над България и Румъния. „Докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка са проява на двоен стандарт към държавите членки.“, категорична е Илияна Йотова.
В изказването си проф. д-р Ирена Илиева – директор на ИДП посочи, че конференцията е продължение на кръглата маса по проблемите на сближаването, която беше организирана от ИДП, Съюза на икономистите в България и Асоциацията по международно право на 20 декември 2017 г. Идеята на трите организации беше да се дискутира реформата на кохезионната политика, да се изработят конкретни предложения, с които да се подпомогне българското правителство в периода на председателството на Съвета на ЕС.
Проф. д-р Илиева представи основните нови проекто-разпоредби в предложението за Регламент на Европейския парламент и Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите, обнародвани за обсъждане от европейската комисия на 29 май 2018 г.
Проф. д-р Илиева посочи ключови проекто-разпоредби, по които може да прояви инициатива за подобряване на текстовете в интерес на България преди приемането на новата многогодишна финансова рамка на ЕС.
В конференцията изложиха изчерпателно и систематично своите позиции по поставената проблематика и останалите докладчици – Ивайло Калфин от Фондация “Институт за икономика и международни отношения”, бивш вицепремиер и външен министър; д-р Денчо Георгиев, БАМП, зам.-председател и проф. д-р Татяна Хубенова, СИБ, председател.
В своето изказване Ивайло Калфин посочи, че с всеки един бюджет (национален, общински, семеен) е необходимо да се създават инструменти, с които да се провеждат политики, а не обратното. “Първо трябва да говорим за приоритети, за политики и след това да видим по какъв начин и доколко те могат да бъдат подпомогнати със съответния бюджетен инструмент”, отбеляза г-н Калфин и допълни, че “Революцията се прави с политики, а не чрез бюджет. Това не означава, е в един бюджет не трябва да има промени, напротив, трябва да има непрекъснати промени, усъвършенстване, съобразяване с текущата ситуация, по-добра ефективност, по-добри разходи и т.н.”
По време на конференцията се поставиха редица въпроси, мнения по които бяха изразени на последвалата оживена дискусия.
