Семинар, посветен на 145-ата годишнина на БАН
Семейното правосъдие е изместено в периферията на публичния и професионалния дебат според учените от Института за държавата и правото - БАН
Семейното правосъдие е много важна сфера, но постепенно е изместено в периферията на публичния и професионалния дебат. Това каза доц. Велина Тодорова от Института за държавата и правото при БАН в рамките на дискусия на тема „Семейното правосъдие в съвременното българско общество“. Форумът бе организиран на 26 юни 2014 г. в София Института за държавата и правото (ИДП) и Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ и бе посветен на 145-годишнината от създаването на Българска академия на науките. Участие в дискусията взеха учени от ИДП, СУ “Кл. Охридски”, ПУ “П. Хилендарски”, съдии, адвокати, експерти от Националното бюро за правна помощ, Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд (СРС) и др. – общо 54 участници.
Доц. Тодорова коментира, че реформата в съдебната система е свързана по-скоро с въпросите на организираната престъпност и корупцията, а семейното правосъдие, хората и децата остават на по-заден план. Тя припомни, че семейните дела обхващат всички спорове, които възникват между съпрузите и родителите, както и дела, свързани със защита от домашно насилие и защита правата на децата. Според статистиката на Висшия съдебен съвет това са около 10% от делата, които се гледат от районните съдилища годишно (без тези, които на първа инстанция се гледат от Окръжния съд), т. е. около 40 000 дела на година.
От форума стана ясно, че като сравнително проблемен се очертава достъпът на социално-слабите граждани до семейно правосъдие. Директорът на дирекция „Правна помощ“ в Националното бюро за правна помощ Пeтя Добрева съобщи, че бюрото предоставя правна помощ по около 9 000 семейни спорове годишно при поискана такава около 3 пъти повече. Тя подчерта, че социалният праг за получаване на правна помощ е много нисък. Има множество условия, на които трябва да отговаря дадено лице, вкл. и получаването на социални помощи. За да се определи дали дадено лице покрива условията за тези социални помощи, се използва диференцираният минимален доход, определен по индивидуален критерий, а основа за изчисляването му е гарантираният минимален доход, който не е променян от началото на 2009 г. и към момента е 65 лева на месец. Така хора с много ниски доходи, които обаче надхвърлят определения праг, остават без възможност за правна помощ. От друга страна, дори и да получат такава, често поради причини като ограничени финансови възможности, здравословни проблеми, отдалеченост на населеното място, в което живеят, от по-големия град, хората не могат да осъществят контакт с назначения им служебен адвокат. В заключение идва и проблемът с ниските възнаграждения на служебните правозащитници, които към момента са 20 лв. за предоставяне на консултация, 30 лв. – за подготовка на документи или искова молба и 120 лв. за процесуално представителство. Тъй като тези възнаграждения са много ниски, се наблюдава отлив на служебни правозащитници от системата.
По време на дискусията бяха обсъдени предизвикателствата пред развитието на медиацията като алтернативно средство за решаване на спорове, което се прилага в България от около 10 г. Информация за своята практика споделиха медиатори от Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд. Центърът разполага с 60 обучени и сетрифициарни медиатора, а в цялата страна има общо 1 200 медиатора. Няма обаче официална статистика за прилагането на медиацията при семейните спорове. Бяха обсъдени въпроси като например дали медиацията не отдалечава при споровете хората от защитата на техните права, дали класическата медиация се съчетава с правното консултиране относно последиците от споровете, дали медиацията трябва да стане задължителна, как се съвместява тя с адвокатската помощ и др.
В експозето си „Семейният конфликт и справедливото му разрешаване от съда” съдията от Софийския Районен съд Г. Вълкова сподели, че справедливото решение по семеен спор е това, което работи за интереса на детето. Според съдията, законът е длъжник на хората. Уредбата в Семейния кодекс за решаване на спорове между родителите по повод на родителските права е оскъдна, разчита се на дискрецията на съда, но всъщност родителите са тези, които най-добре би трябвало да решат спора помежду си. Необходими са услуги, които подкрепят спорещите и да им помагат в тази посока и съдът трябва да насочва към тях. Представители на неправителствени организации и адвокати се съгласиха с това, като подкрепиха и идеята за въвеждането на споделеното родителство като норма.
Юристите подкрепиха необходимостта от въвеждане на специализация в семейното правосъдие, за обособяване на съдебни състави, които гледат семейни дела, вкл., свързани с права и интереси на децата. Такава специализация се налага от спецификата на материята, от необходимостта съдът да получи широк достъп до социална, психологическа и друга експертиза, от необходимостта от специално обучение на съдиите, заяви Ив. Георгиев, съдия в Софийския Районен съд и докторант в ИДП-БАН. Реформата в обратната посока в Софийския Районен съд от края на 2013 г., изразяваща се в съкращаване броя на съставите в Брачно отделение от 15 на 6 е предизвикало затруднение в работата на съда, удължаване сроковете за решаване на делата и в резултат – ограничаване достъпа до семейно правосъдие.
Юристите коментираха още, че е необходимо да се повишава правната култура на хората, като се започне още от децата в училище. Първо те трябва да бъдат научени на своите права и задължения в семейството, като по този начин ще се получи един вид превенция още преди да се стигне до съдебни спорове и да се търсята начини за разрешаването им.
С помощта на Центъра за обучение на адвокати е направен пълен запис на дискусията, който ще бъде публикуван.
Дискусията получи финансова подкрепа от Международна социална служба – България по проект „Правосъдие-приятел на детето”.
