Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

СТАНОВИЩЕ

относно проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 49-354-01-83, внесен в Народното събрание на 28.07.2023 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

С настоящото изразяваме своето заключително становище, прието в рамките на Научно-практическата кръгла маса, проведена в периода 30.09.2023 г. – 01.10.2023 г. от Института за държавата и правото при Българската академия на науките и Центъра по юридически науки при Бургаски свободен университет на тема „Теоретични възможности и практически измерения на измененията в Конституцията“. На форума освен организаторите присъстваха и взеха отношение прокурор Даниела Ангелова – зам.- председател на Асоциацията на прокурорите в България, прокурор Йовита Григорова - зам. апелативен прокурор в гр. Бургас, Васил Петков – председател на Окръжен съд Ямбол, Анатоли Бобоков – зам. председател на Районен съд Бургас, проф. д-р Мария Славова, професори, доценти и главни асистенти от Института за държавата и правото при БАН, Бургаския свободен университет, Русенския университет „А. Кънчев“, Пловдивския университет „П. Хилендарски“ и др.

След задълбочен анализ и дискусии по различни аспекти на темата, форумът достигна до следните заключения и препоръки, а именно:

1. 1. Приветстваме текста на новото предложено изречение в допълнение на чл. 23 от Конституцията. Оценяваме загрижеността на Народното събрание за българските образование, наука, култура и културно-историческото наследство. В този смисъл препоръчваме да се предвидят и така необходимите правни механизми и инструменти за тяхното гарантиране.
2. 2. Категорично отхвърляме предложението за промяна в чл. 65 ал. 1 от Конституцията. Измененията рефлектират върху разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от върховния закон, съгласно която за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната. Ако бъдат приети по този начин, те ще допускат президентът да може да бъде лице с двойно или множествено гражданство.
3. 3. По отношение на направените предложения за реформа с новата разпоредба на 91б, намираме за недопустимо този въпрос да се урежда в основния закон и препоръчваме да се прецизира терминологичния апарат с оглед изясняване на понятията за независими регулаторни и контролни органи. Считаме, че тази уредба, съдържаща ненужна казуистика, следва да е предмет на специалното законодателство. Освен това намираме, че текстът ограничава правомощията на президента и по този начин нарушава баланса на държавните органи. Потенциалното приемане на текста ще наруши разпоредби на правото на ЕС и международни задължения на България.
4. 4. Единодушно се противопоставяме на измененията в чл. 99, ал. 5, относно служебния кабинет. Това проекто-предложение реципира частично начина на формиране на правителство от гръцката конституционна система. Но тя е различна от установената в Република България, респективно, правното положение, закрепено в чл. 37 от Конституцията на Гърция, е неприложимо за българския модел на управление поради разлики във формата на държавно устройство и държавно управление. Предложеният текст води до несъгласуваност на конституционните норми в българската Конституция.
5. 5. Считаме, че действащата формулировка на чл. 126, ал. 1 и 2 от Конституцията е релевантна и следва да бъде запазена. Разпоредбата на чл. 127, т. 5 и 6 също не следва да бъде изменяна.
6. 6. Категорично сме против разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа и заличаването на неговия Пленум. Противопоставяме се и на нарушаването на баланса при формиране на членския състав в съдийската и прокурорската колегии. Предложеният текст на чл. 130в, ал. 2, който предоставя компетентност на Народното събрание да избира шестот десетте членове засилва политическото влияние върху Прокурорския съвет. Намираме за целесъобразно увеличаване на професионалната квота за сметка на избраните от Парламента членове. Като цяло отбелязваме, че предложението за състава на кадровия орган на съдебната власт не съответства на стандарта на Съвета на Европа, а именно лицата да бъдат излъчени от съответните съсловия. Отделно, този въпрос следва да бъде регламентиран в Закона за съдебната власт.
7. 7. Относно предложението по чл. 130а, ал. 2, намираме за демократично Висшият съдебен съвет да бъде оправомощен сам да избира своя председател според принципа primus inter pares.
8. 8. Отхвърляме предложенията за разширяване на правомощията на министъра на правосъдието като нецелесъобразни. В така предложения текст на чл. 131 те нарушават принципа за разделение на властите.
9. 9. Обръщаме внимание, че предложената уредба относно правното положение на Инспектората на съдебната власт следва да бъде уредена в Закона за съдебната власт. Неговото нормативно детайлизиране не може да бъде предмет на върховния закон. Намираме сега действащите правила, регламентирани в Конституцията по този въпрос, за добри.
10. 10. Обръщаме внимание относно направеното предложение, относно чл. 147, ал. 1 от Конституцията, а именно въвеждането на квалифицирано мнозинство за избора на конституционни съдии. Припомняме, че и при сегашния ред съществуватнезаети места в състава на съда. Така предложената проектонорма, ако бъде приета, ще утежни прекомерно процедурата за избор на членове на Конституционния съд.
11. 11. Отхвърляме така направените предложения за промени в разпоредбите на чл. 150 от върховния закон, но приветстваме принципно направените предложения в ал. 6 и 7. Препоръчваме прецизиране на текста на ал. 7 – да бъдат установени филтри за допустимост относно индивидуалната конституционната жалба. Би могло да се възприеме установеният правен режим в полското законодателство: предмет на конституционна жалба да бъде закон, който е послужил като основание за издаване на акт, който е засегнал права и свободи на жалбоподателя.
12. 12. Съгласно направеното предложение, свързано с промяна в мандатите на конституционно установени органи и длъжности, те трябва внимателно да се обмислят в контекста на мотивите на решение № 3 от 2003 г. по конституционно дело № 22/2002 г. на Конституционния съд.
13. 13. Намираме, че промените в Конституцията не трябва да се обвързват с неизпълними срокове.

гр. Бургас, 01.10.2023 г.

С уважение,

проф. д-р Ирена Илиева

директор на Института за държавата и правото при Българска академия на науките

проф. д.н. Мария Нейкова

декан на Центъра по правни науки на Бургаския свободен университет