Проф. Ирена Илиева: Европейската конвенция за правата на човека е щит за предотвратяване щетите от миналото и от нови заплахи

Европейската конвенция за правата на човека е израз на правен хуманизъм, но и преграда срещу тоталитаризма, щит за предотвратяване щетите от миналото и от нови заплахи. Това заяви директорът на Института за държавата и правото проф. д-р Ирена Илиева при откриване на международна конференция, посветена на 75-годишнината от подписването на Конвенцията. Във форума участваха учени, юристи, общественици и представители на държавни институции от България, Великобритания и Испания.

„Живеем във време, в което е налице отстъпление от принципите на демокрацията. Само 28% от хората по света живеят в демократични държави. В Европа набират скоростпопулистки, антимиграционни и екстремистки идеи, които са представени и в управлението на някои държави“, посочи проф. Илиева. Тя уточни, че задачата на форума е да се дискутират постиженията и предизвикателствата пред прилагането на Европейскатаконвенция за правата на човека в свят, в който има отстъпления от принципите надемокрацията и защитата правата на човека.

Прочетено бе и поздравително слово от името на омбудсмана на страната ВелиславаДелчева. В него тя посочва, че Конвенцията е не просто международен договор, а обещание към бъдещето, че след ужасите на войната Европа се изгражда върху ценноститена хуманизма, свободата и справедливостта.

Посланикът в Постоянното представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург Мария Спасова приветства участниците в конференцията. Тя подчертазначението на Конвенцията за европейското единство. „Европейската конвенция е живинструмент, който създава реални задължения за зачитане на човешките права и основнитесвободи. Тя е в основата на европейското обединение и на изграждането на доверие междудържавите“, каза тя.

В периода след войната Европа даде тържествена клетва към себе си, чедостойнството, свободата и справедливостта никога повече няма да бъдат обект надоговорки, посочи от своя страна съдията в Европейския съд по правата на човека проф. д-р Диана Ковачева, която се включи онлайн във форума. „Нашите предшественициизготвиха договор, който промени връзката между човека и държавата не само като правенинструмент, но и като колективна декларация, че човешкото достойнство, свободата и върховенството на правото трябва завинаги да остане в основата на мира в Европа“, заявипроф. Ковачева. Според нея Европейският съд за правата на човека е уникален съдебенорган в международното право, в който всеки може да потърси справедливост и даотстоява визията за Европа, обединена чрез познания и споделени ценности, което ставафакт на 4 ноември 1950 г. в Рим при подписване на ЕКПЧ.

Конференцията премина в пет тематични панела, в които се представиха повече от30 научни доклада, посветени на съдебната практика, личните свободи, технологиите и правата на човека, както и на бъдещите предизвикателства пред системата за защита начовешките права в Европа.

В доклада си Майкъл Уайн – член на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на съвета на Европа представи подхода на Европейския съд по правата на човека за борба с антисемитизма в избрана съдебна практика и акцентира върху отричането на Холокоста и антисемитското слово на омразата онлайн.

„Решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека са ярък пример за мисията, която тя и юрисдикцията са призвани да изпълняват“, посочи в доклада си гл. ас. д-р Огнян Велев. Според доц. д-рТони Димов в българския нормотворчески процес измерението „права на човека“ е позитивно правно уредено в Закона за нормативните актове, чрез института напредварителния преглед за съответствие на законопроектите с КЗПЧОС и практиката наЕСПЧ. „За съжаление, неговият обхват е твърде ограничен и осакатен и се отнасяединствено за законопроектите на Министерския съвет. Актуалното съотношение навнасяните в НС законопроекти, според последното изследване за периода 11.11.2024 – 11.08.2025 г. на Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център наНС е 75,7% - от народен представител и 24,3% от МС. Изводът е, че спрямо три четвъртиот внасяните проектопредложения е налице реално съществуващ риск от несъответствие с КЗПЧОС и практиката на Съда в Страсбург“, коментира доц. Димов.

Темата за технологиите и правата на човека бе разгледана от гл. ас. д-р ГеоргиБакьов. „HUDERIA е нов методологически инструмент на Съвета на Европа за оценка навъздействието на изкуствения интелект върху правата на човека, който целиидентифицирането на рискове и мерки за тяхното смекчаване във всички фази на жизненияцикъл на алгоритмичните системи. Макар вече да се прилага пилотно в ЕС и в няколкоразвити европейски държави, в България, където правителствената доктрина затехнологично развитие третира правата на човека като периферна тема, методологиятавероятно ще се сблъска със силно ограничена приемственост“, посочи ученият от ИДП.

На форума преподавателят от ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Атанас Владиковзапозна участниците с международно проучване, в което са анкетирани 10 хиляди бизнеслидери в различни сектори на 93 икономики за тенденциите по отношение на човешкиякапитал. „61% от мениджърите и 72 на сто от работиците не могат да кажат, че иматдоверие на системата за управление на компанията, в която работят, което говори заалармираща тенденция в страните по света и, че доверието, истината и справедливостта сазаменени от други ценности при функционирането на икономическите и социалнисистеми“, посочва доц. Владиков. Според него съществуващите в момента правни и икономически модели са неадекватни и е необходим нов подход, който да съгласуваконкретното търсене на човешкия капитал с принципите и договореностите за опазванеправата и свободите на отделния човeк.

На конференцията представители на академичната общност и от СУ „КлиментОхридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, от Института за държавата и правото към БАН, насъдебната власт, институции и дипломати представиха своите виждания за значението наЕвропейската конвенция, подписана преди 75 години. Форумът подчерта актуалността й в епохата на изкуствения интелект, миграционните кризи и нарастващите социалнинеравенства, както и непреходността на ценностите, заложени в нея и които продължаватда бъдат основа на европейската демокрация.