24 октомври – Ден на ООН
- Публикувано на
Трябва да се преосмислят основните принципи от Устава на ООН
Да се преосмислят основните принципи от Устава на ООН в XX1 век. Около тази
идея се обединиха учени по време на конференция по повод 80-та годишнина от създаване
на световната организация. Тя бе организирана от Института за държавата и правото при
Българската академия на науките.
Участниците във форума бяха поздравени от директора на дирекция „ООН и
глобални въпроси“ към Министерството на външните работи Магдалена Илиева, както и
от главния научен секретар на БАН проф. Нели Косева.
„ООН е най-важната универсална международна организация в съвременния свят,
световен форум за обсъждане на проблемите на мира, сигурността, сътрудничеството
между държавите и народите, защитата правата на човека и решаване на глобалните
проблеми на човечеството“, заяви при откриване на конференцията директорът на ИДП
проф. Ирена Илиева. Във форума със свои доклади в четири панела участваха
преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ, ПУ “Паисий Хилендарски”, Свободния
университет в Бургас, Военна академия, учени и докторанти от Института за държавата и
правото.
В рамките на академичния форум проф. Ирена Илиева представи своя анализ на
акцентите в речта на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и позицията на
България. Тя подчерта, че съвременният свят се характеризира с нарастващи конфликти,
социални неравенства и глобална несигурност. „ООН е изправена пред пет ключови
предизвикателства – мира, правата на човека, изменението на климата, развитието на
технологиите и необходимостта от реформа“, посочи проф. Илиева. Тя обърна внимание
върху основното послание на Генералния секретар – изборът, пред който стои
човечеството – между свят на силата и свят на правото, между егоизма на националните
интереси и духа на международното сътрудничество. Проф. Илиева обърна внимание, че
България е потвърдила своята ангажираност към ефективен мултилатерализъм и реформа
на ООН, включително чрез инициативата „UN-80“, която цели по-голяма прозрачност и
отчетност на организацията. Директорът на института уточни, че въпреки глобалните
предизвикателства, ООН остава незаменим форум за диалог, солидарност и обща
отговорност за бъдещето на човечеството.
В първия панел се включи онлайн и доайенът на българското международно право
проф. Емил Константинов, който е и дългогодишен ръководител на ИДП. Той обърна
внимание върху съвременното значение на принципите, заложени в Устава на ООН.
„България последователно следва принципите на ООН и е ратифицирала над 60 нейни
конвенции, вкл. ключови актове за правата на човека, екологията, морското право и
борбата с корупцията. Днес, когато геополитическото напрежение нараства,
международното право отново се поставя на изпитание. Ерозията на доверие в
многостранните институции, нарастващите едностранни действия и подкопаването
нормите на Устава създава усещане за криза на международния правов ред. За България,
която активно участва в системата на Устава, принципите му не са абстракция, а реална
рамка на външната политика, основана на правото, на равенството и сътрудничеството“,
подчерта проф. Емил Константинов. Той допълни, че глобалните предизвикателства – от
климатични катастрофи и въоръжени конфликти до социални неравенства и киберзаплахи
изискват повече международно право, като светът трябва да е бъде верен на духа от Сан
Франциско – равенство, мир, добросъвестност и сътрудничество.
След това доц. Ана Джумалиева направи ретроспекция на организацията през
годините и съпътстващите кризи и надежди, а доц. Катерина Йочева от НБУ представи
„(Не)осъществените цели на ООН или защо е необходима реформа в Устава“, като обърна
внимание на конкретни решения.
В своя доклад гл. ас. Георги Бакьов коментира международноправните аспекти на
инициативата „ООН-80“. „Официалният наратив на инициативата легитимира реформата
на организацията чрез езика на модернизацията и ефективността, но зад този дискурс се
откроява продължителна финансова криза, еволюирала в структуроопределящ
международноправен проблем, който подкопава стабилността на международния ред и
ограничава възможността на ООН да осъществява пълноценно своя мандат“, обобщи гл.
ас. Георги Бакьов. Той посочи финансови параметри, които ясно потвърждават тезата за
реформи в световната организация.
Във форума участва проф. Даниела-Анка Детешеану от Румъния, доц. Паунита
Петрова, която запозна колегите си с ролята и значението на ООН за развитие на
международноправната защита на социалните права, а проф. Надежда Йонкова представи
своето научно проучване за приноса на Организацията за реализиране правото на
информация. След това преподавателят от ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Гергана
Гозанска представи своето проучване за правото на образование в международните актове,
приети от ООН и неговия български превод. Акцент на третия панел бе устойчивото
развитие и global governance на ООН, като доклади изнесоха доц. Тони Димов и гл. ас. д-р
Боян Жеков от Военна академия „Г. С. Раковски“. След това доц. Атанас Владиков от ПУ
„Паисий Хилендарски“ коментира възможностите на публично-частното партньорство в
сферата на културата и представи добри практики от Япония и моделът за опазване на
културното наследство на ЮНЕСКО в България и по света. По време на четвъртия панел
на форума бе дискутирано международното наказателно право. Свои доклади представиха
гл. ас. Огнян Велев и д-р Весела Терзиева, чиито фокус бе наказателното правораздаване и
приносът на Съвета за сигурност към ООН за развитие на международното наказателно
право.
Конференцията, посветена на 80-та годишнина от създаването на ООН и на 70-та
годишнина от приемането на България в световната организация, се проведе в хибриден
формат на български и английски. Докладите ще бъдат включени в сборник, който ще даде
своя принос към изследванията, посветени на ООН.