История

Институтът за държавата и правото е създаден през 1947 г. Неговите „бащи-основатели“ са акад. Стефан Баламезов и акад. Петко Стайнов. Те поставят въпроса за създаването на институт за проучване на Конституцията в писмо до философския и правно-стопанския клон на БАН, разгледано на заседание на 8 май 1947 г. Въз основа на това Управителният съвет на БАН взема решение да се основе Правен институт, като в него се обособи секция по конституционно право. За пръв ръководител на Института на 8 декември 1947 г. е определен акад. Стефан Баламезов. От началото на 1948 г. новосъздаденият Правен институт започва да функционира с одобрен научноизследователски план.

Първоначално Институтът се помещава в два кабинета в сградата на Софийския университет. Щатните научни работници са малобройни и няма обособени секции. Институтът разчита и на нещатните сътрудници, предимно от Юридическия факултет на Софийския университет. Изграждат се тесни връзки между учените от Института, преподавателите в Юридическия факултет на Софийския университет и изтъкнати практикуващи юристи с научни интереси.

Десет години след създаването на Института в него вече работят 35 учени и 12 специалисти-юристи в службата за документация на съдебната и арбитражна практика и на чуждестранното законодателство. Оформят се основните направления в дейността на Института, които до голяма степен се запазват и до днес: 1) научни изследвания по теоретични въпроси, резултатите от които се отпечатват в монографии, студии или в периодичните издания на Института. Сред тях най-важното е излизащото и до днес списание „Правна мисъл“; 2) участие на научните сътрудници в създаването на проекти за нормативни актове, в обсъждането им, изготвяне на становища и предложения за усъвършенстване на българското законодателство; 3) даване на консултации, мнения и становища по въпроси, които се поставят от практиката на правораздавателните и административни органи.

През 70-те и 80-те години на миналия век Институтът се разраства, като поема и извършва все по-голям брой изследователски задачи, възложени му от държавните органи. Паралелно с това се правят и първите опити за отваряне към Западна Европа: провеждат се периодично българо-френски и френско-български правни дни, изпращат се учени на специализации в институтите „Макс Планк“ в Германия и в институтите на Националните центрове за научни изследвания на Франция и Италия. Поставят се високи изисквания към правната и чуждоезикова подготовка на младите учени – кандидати за научна работа. Специално внимание се обръща на сравнителноправните изследвания.

В периода 1973 – 1988 г. Институтът е преименуван на Институт за държавата и правото и съществува като част от Единния център по науките за държавата и правото заедно с Юридическия факултет на Софийския университет. В резултат на тази интеграция през този период сътрудниците на Института са редовни преподаватели в Юридическия факултет, но Институтът продължава да води самостоятелен научен живот.

Началото на демократичните промени (през 1990 г.) в България заварва Института с най-големия си персонален състав от 76 души, от които около 15 души административен персонал и юристи-специалисти. Новите обществено-политически и икономически отношения откриват и нови възможности за реализация на учените от Института. Много от тях се отказват от научна кариера. Някои избират политиката, други се ориентират към консултантска дейност и участие в търговски дружества, трети отдават първостепенно значение на преподавателската си дейност в новосъздадените юридически факултети в страната. През периода 1994–1995 г. в резултат на общата реорганизация на БАН Институтът се трансформира структурно и се преименува на Институт за правни науки (ИПН), а през 2010 г. в резултат от нови реформи в БАН отново си връща името Институт за държавата и правото.

Днес, макар и по-малоброен (с щатна численост от 37 души, вкл. администрацията), Институтът твърдо отстоява позициите си на сериозен академичен център за развитие на правната наука в България.

Директори на Института за държавата и правото

• 1947 – 1950 г. – акад. Стефан Баламезов
• 1950 – 1971 г. – акад. Любен Василев
• 1972 – 1977 г. – проф. Живко Сталев
• 1977 – 1982 г. – проф. Костадин Лютов
• 1982 – 1989 г. – проф. Васил Мръчков
• 1989 – 1991 г. – проф. Веселин Каракашев
• 1992 – 1994 г. – проф. Емил Константинов
• 1994 – 1995 г. – проф. Кино Лазаров
• 1995 – 2006 г. – проф. Цветана Каменова
• 2006 г. – за кратко проф. Поля Голева и ст. н. с. д-р Красен Стойчев
• 2006 – 2010 г. – проф. д-р Веселин Цанков
• 2010 – 2011 г. – ИДП се ръководи последователно от доц. Велина Тодорова, доц. Гергана Маринова (заместник-директор) и проф. Цветана Каменова (и.д. директор); от 15.11.2011 г. за директор на ИДП е назначена доц. д-р Велина Тодорова
• 2012 – 2016 г. – проф. Цветана Каменова
• 2016 – 2018 г. – проф. Ирена Илиева, и.д. директор
• 2018 – 2026 г. – проф. Ирена Илиева
• От 2026 г. – доц. Екатерина Салкова

Историята на Института и на българската правна наука е белязана от големите учени, работили в него:

Академик Стефан Баламезов – изключителен ерудит и конституционалист, автор на тритомен курс по конституционно право, ползван от поколения юристи;

Академик Петко Стайнов – най-големият български административист, учен със световно признание и известност;

Академик Любен Василев – класик на българското гражданско право, с чието име се свързва най-често името на Института, подготвил поколения от талантливи учени-юристи;

Академик Стефан Павлов – виден теоретик на българското наказателнопроцесуално право;

Член-кореспондент Костадин Лютов – крупен специалист в областта на наказателното право;

Проф. Петко Радойнов – доктор на юридическите науки, който разработи още през 70-те години на миналия век важни теоретични проблеми на международното публично право, включително нарастващите по значение въпроси на теорията на международните организации.

Проф. Любомир Попов – един от най-големите български цивилисти с международна известност, посветил голяма част от изследванията си на договорната отговорност.

Проф. Живко Сталев – доктор хонорис кауза на Българската академия на науките, виден специалист в областта на гражданското процесуално право, автор на повече от 300 научни труда, издадени у нас и в чужбина, част от които в други области на правото: гражданско, семейно и търговско право; международно частно право; трудово право; административно и конституционно право, обща теория на правото.

В Института са работили талантливи учени, които вече не са между живите, като ст. н. с. ІІ ст. Александър Рачев, проф. Борис Бъров, проф. Венеци Бузов, проф. Любомир Попов, ст. н. с. ІІ ст. Люсиен Топалова, ст. н. с. ІІ ст. Симеон Джелепов, ст. н. с. ІІ ст. Огнян Вартоломеев, ст. н. с. ІІ ст. Цветан Цветанов, ст. н. с. ІІ ст. Илко Ескенази, проф. Радка Радева, проф. Нено Неновски, н. с. Симеон Хинов, акад. Любен Василев, ст. н. с. ІІ ст. Никола Манчев, доц. Никола Каменов, ст. н. с. ІІ ст. Сава Пенков и др.